Н ад 50% от младите хора в България са съгласни, че има случаи, в които се „купуват“ оценки и изпити в университети или институти.
Това отчита изследване за нагласите на младите (от 14 до 20 години). Екипът, осъществил социологическия проект на фондация „Фридрих Еберт“, отчита, че проблемът с корупцията в сферата на образованието заслужава специално внимание. Това се потвърждава от отговорите на анкетираните, 32% от които са напълно съгласни, че се пишат оценки и се дават изпити „по втория начин“, а 25% отбелязват, че са „по-скоро съгласни“. Отговори „категорично несъгласен“ и „по-скоро несъгласен“ дават по 6% от участниците в извадката. 7% не знаят, а „по-средата“ е мнението на 24% .
Повишение
На фона на данните от същото проучване, направено през 2018 година, нивата на възприятия на значимостта на този проблем се запазват, и то с леко повишение. Българските младежи поставят този аспект в основата на критичните си оценки към цялостното състояние на образованието у нас, като той е разглеждан редом с ниското удовлетворение от това, което им предлага системата. Все пак над половината (56%) от анкетираните приемат важността на образованието, но предимно на декларативно равнище. Доминират ниското удовлетворение от качеството и високите корупционни подозрения. Специалистите отчитат, че проблемът с корупцията не само има пряко отношение към нагласите на младите хора за това, което им дават учители и преподаватели, но и пряко влияе върху мотивацията им за пълноценно участие в учебния процес. Това директно рефлектира и върху качествата на постигнатите резултати.
Запазване
Запазват се обаче съвкупните нива от 59%, които са регистрирани и преди седем години по отношение важното значение на завършването на висше образование. На него обаче се гледа най-вече като на инструмент за постигане на по-високи кариерни позиции, а не толкова като нещо, което предоставя реални и качествени знания и умения. Видно е още, че сред младежта образованието се възприема и като израз на статус, който дори би могъл да улеснява партньорските отношения. Едва 13% от жителите на градовете споделят, че нивото на образование на партньора им за тях няма никакво значение. В селата този дял е почти тройно по-висок (35,5%), но това се обяснява и с обективните ограничения при избора на половинка в малките населени места. Не бива да се подценява мнението на всеки трети, че качеството на образованието е изобщо или по-скоро неудовлетворително, макар че най-сериозният дял от отговорите попадат по средата.
Тревожно
Тревожно е, че съзнанието за неудовлетвореност расте при 25-29-годишните (35%), които в голямата си част се намират извън сферата на формалното си образование и могат критично да оценят получените знания и умения в практиката. Най-неудовлетворени са висшистите (39%), чиято квалификация е най-специализирана. Към тях прибавяме и тези, които се самоопределят като най-заможни (37%). И двете групи са имали най-широк възможен достъп до образователни услуги. Естествено, може да се предположи и наличието на нереалистични очаквания в много от отделните случаи, но в никакъв момент не може да приемем, че става дума за изолиран проблем, касаещ ключов аспект от жизнените преходи на младите хора.
Людмил Христов
