- Тони, довечера ще се качиш на сцената на НДК. Ще има ли изненади?
- Ще спазя традицията да изпея една нова песен и ти добре я знаеш, защото е твоя! „Няма драма“ – музика и текст Видулка Пиронкова, аранжимент Светослав Лобошки. Избрала съм да я изиграя, как – ще видите на концерта.
- Казваш, че текстовете на песните са съкровени писма до публиката, така ли е, четат ли се твоите писма?
- Казвала съм много пъти, че песента е едно писъмце, изпратено до този, който го очаква. Този, който намира себе си в думичките, неговата собствена история. Често ми се случва различни хора да ми признаят, че те са в тези песни, че сякаш за тях са писани. И аз съм щастлива, но да не забравяме, че думите са заслуга на поетите, с които работя. Аз съм само пощальонът.
- На какво се дължи успехът на един изпълнител?
- Успехът е много размито понятие вече, щом за успешни се считат знайни и незнайни герои в различните социални мрежи, често пъти със съмнителни постижения. Както и разни риалити герои, щом им се дава възможност за изява. Истинският успех е свързан с много работа, в повечето случаи екипна, с отдаденост, с искрено уважение към публиката и талант.
- Разкажи ни как се събрахте в този успешен и обичан „отбор“ с братя Аргирови и Христо Стоичков?
- Първо се събрахме с братя Аргирови и направихме две много хубави песни. И се заобичахме. Често се питам – кой и защо ми ги изпрати? Вярвам в това приятелство и много го пазя. Миналата година Блажко Аргиров написа музиката на „Любов поне“ и изведнъж ми каза, че ще участва Христо Стоичков. Много се зарадвах. Аз дотогава се познавах с Христо и имахме голямо уважение един към друг, но вече мога да кажа, че сме приятели с него и страхотното му семейство. Христо Стоичков е голям човек, който не оставя никого безразличен. А тяхното приятелство с братя Аргирови е старо и много голямо.
- Очакваше ли да вземете наградата на Бг радио през май за „Бг комбинация“?
- Наистина не очаквах. Аз затова и стоях и не можех да реагирам, и само питах Благо: „Блаже, какво става?“.
- Как поделяш времето си между София, където са повечето музикални събития, и живота ти в Бургас?
- Моето основно място е Бургас и дали е София, дали някоя друга точка из държавата, всички пътища водят в моя град. Дъщеря ми избра да живее в София, имаме апартамент там, но там не съм „вкъщи“. Там е нейното място, ходя по за няколко дни при нея, когато съм свободна, и после се прибирам. Ако съм искала, много отдавна щях да живея в София, но никога не съм си го и помисляла. Местоживеенето няма общо с успеха в работата, така мисля.
- Защо песните на вашето поколение се пеят и до днес?
- Това хората ще го кажат, но в тези песни има и смисъл, ласка, сълза, те казват много и оставят следа. Защото са писани от композитори и са пълни с поезия. Защото са изпети по съвършен начин, със сърце и чувство, а не направени на конвейер, защото такава била модата. Само ние от целия свят си делим изпълнителите, ама това било модерно, пък това било „естрада“. Една хубава песен е просто хубава песен. И времето отсява.
- Защо не можем да запомним и ред, нито да запеем нота от песните на най-младите?
- То понякога и аз се чудя как някои от тях успяват да си запомнят песните. Не знам, голяма част започнаха да си пишат сами песните – и музиката, и думите. Умишлено казвам „думите“, защото понякога чувам такива безсмислици, че ми става неудобно от това словоблудство. Песни еднодневки, в тренда, а то всъщност песен няма. Само мода. Но пък ни заливат отвсякъде. Нека кажа нещо хубаво – много харесвам Папи Ханс. Той е много различен от много от налаганите. И успехът му не е случаен и измислен.
На сцената с дъщеря си
- Какво не им достига, когато имат всички необходими условия?
- Песни не им достигат. Истински песни. Имат страхотни гласове, но какво да правят с тях, като нямат какво да изпеят. Дано им се случи. Трябва някой да ни продължи.
- Какво е твоето мнение за подбора на песни по медиите и т.нар. ротации? Има ли зависимости?
- Е, всички слушаме радио. За зависимости не знам, но за медиен комфорт – то е видно. Но пък повечето радиа са частни и те си определят политиката.
- Кои са твоите най-конфузни моменти на сцената?
- Ами понякога съм си обърквала или забравяла текста, по-скоро като пея. В театъра само веднъж се обърках, защото влагам много труд да не изложа актьорите, че даже научавах целите пиеси наизуст. На сцената ми се е забивало токче в дъските на някое читалище, ама съм го превръщала в смях и така е минавало. Не помня да съм преживяла резил, аз винаги пея на живо и нямам случаи нещо да стане технически и да ме обвинят, че пея на плейбек.
- А най-любими и незабравими?
- О, имам много – и с Диомов, и с колеги, но най-пресният е от февруари в Монреал. Имах концерт там и беше минус 18-23 градуса. Още като излязох, в началото на концерта им казах: „Хора, много е студенооо!“. Те се засмяха, но 15-20 минути по-късно аз обявявам новата си песен – „Цяла вечност сняг“, и като започна цялата зала да се смее, ама смях! Аз не разбрах какво става и започнах лекинко да се поглеждам отпред, отзад, да не би нещо да се е откопчало, защипало, оголило (макар да съм най-облечената певица) – нищо. Всичко си ми беше наред. И тогава усетих какво става – те се смеят на заглавието на песента, че то при тях е така. Прихнах и аз и спряхме песента, докато ни мине.
- Кое ти дава вяра в себе си?
- Това, че има хора, на които съм нужна, това, че дъщеря ми и доста момичета и жени ми казват, че искат да приличат на мен, че с обич ме наричат „маме“, или „како“, че залите са пълни с обич, че имам доста покани, че спя спокойно и че вярвам, че доброто е повече от злото.
- В какви цветове би нарисувала картината на своя живот?
- Аз може да се обличам основно в черно, но душата ми е шарена – и жълта, и оранжева, лилава, нежнозелена и светлосиня.
- А в какви хармонии и мелодии?
- Моята най-любима песен, в която мисля, че аз съм прототипт, макар и да не съм познавала тогава Стефан Диомов и „Тоника СВ“, е „Вечерният вятър“. Вярвам, че все още съм и винаги ще бъда светлото момиче от тази песен.
- На кои неща от материалния свят държиш и си купуваш?
- Много държа на обувките. Трябва да са най. И са. Обичам необичайни парфюми и никой не може да ме нацели. Аз сама си ги избирам. Обичам да имам хубави чинии и аксесоари и търся красотата, когато подреждам масата за гости. Хубави картини и цветя, много цветя, непрекъснато букети и саксии.
- Какво е театралната сцена за „артистката“ Тони Димитрова?
- Театърът е моята втора „сбъдната приказка“. Наистина е вярно, че ако силно желаеш нещо, то се случва някой ден. Благодарна съм за всеки миг театър в моя живот, за всяка минута, изживяна или изиграна в Бургаския театър, за обичта и приятелството на всички актьори и екип и за всичко, което ми даде режисьорът Борислав Чакринов. Затова във всеки мой концерт има мъничко театрални мигове и това ме прави завършена.
- Какво за теб е свободата да си артист?
- Никога не съм била част от някоя компания, макар да са ми предлагали доста през годините. Макар това да имаше своите минуси – не ме излъчваха, нямах реклами и много песни останаха в ъгъла. Но пък хората искаха да ме виждат и чуват и ме канеха непрекъснато, стотици пъти. Така си популяризирах нещата – почти сама. Само аз и хората, които имаха нужда от мен. И преди, и сега съм свободен артист и сама решавам кога и къде ще пея. Не приемам всяка покана и спазвам хигиена на участия и концерти. Пазарлъци също не търпя. Защото съм свободна.
- Интересуваш ли се от политика?
- Да, интересувам се, защото не ми е безразлична съдбата на нашата родина. А дали това важи за политиците, то е видно в повечето им изяви – ще се изядат. Политици без народ. Почти.
- Какъв е народът ни? Каква е мисията му според теб?
- Каква мисия? Кой народ говори за мисия? Тъжно ми е, като видя колко е мръсно около нас. Тъжно ми е за случаите на жестокост и насилие. Но още по-тъжно ми е, когато отстрани стоят безучастници. Тъжно ми е, че музикалният ни фон е предимно гюбекчийски и се насади като модел на живот и празнотата стана също много на почит. Това е от едната страна.
Разбира се, не слагам всички под един знаменател. Народът ни е добър, но сега сме във времената на бездуховност и безгащие. Дано успеем да променим нещата. Как ли? Ами с действие и с наричането на нещата с истинските им имена, но никога с мълчание.
- Къде е България на картата на твоето сърце?
- България е в кръвта ми, в кръвта на моето дете, в сърцето, без големи и шумни думи и е онази тънка, невидима обич, която е завинаги!
- Какво е приятелството за теб?
- За себе си знам едно със сигурност – аз съм много верен приятел. За приятеля влизам в битки, не предавам, не използвам и го пазя много. Защото вярвам в приятелството, много!
- А предателството?
- „И глутницата мрази предателите“, това е едно от най-низките проявления и не го прощавам. То върви ръка за ръка с неблагодарността, фалша и лъжата. Имала съм точно 4 такива случая и може да съм крайна, но тези хора ги няма за мен. Предател веднъж – предател завинаги!
- По повод приятелството и враждата – какво ги поражда и как след голямо приятелство настъпва голяма вражда?
- Нямам случай да имам голяма вражда с някой бивш приятел. Нямам и много такива случки. То пък голямото геройство – големи приятели да станат врагове. Знаеш ли, както се казва: „На маса всеки може.“ Другото е съвсем различно.
- Можеш ли да прощаваш непростими неща?
- Прощавам, но не непростимото. Предателството е непростимо. А иначе аз самата често се извинявам за много малки неща и срещам същото у много хора.
- Как лекуваш белезите от раните на душата?
- За жалост няма такава гума, която да трие белези и огорчения. Боледувам известно време и после се хващам за косата и се изтеглям от ямата на болката. Не й се давам.
- Кога си щастлива?
- В моя живот съм повече щастлива, отколкото обратното. Щастието е в малките неща, малките жестове и големите сърца. Често го срещам.
- Ще има ли големи тайни в автобиографичната ти книга?
- Надявам се да се справя и да успея да я направя интересна, а не само аз да си я харесвам. При мен няма някакви драматични тайни. Но едно обещавам – ще бъде честна автобиография.
Това е тя:
- Антоанета Димитрова Петкова (Тони Димитрова) е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас.
- Творческата й кариера започва през 1996 г., когато става солистка на оркестър „Горещ пясък“
- Открива я композиторът Стефан Диомов на конкурс, организиран от Ева и Гого от „Тоника“ за попълнения на състава на формацията
- Славата идва с песента „Ах, морето“, с която печели трета награда на фестивала „Бургас и морето“ през 1996 г., а първият й албум бележи феноменален успех.
- Има издадени 11 албума.
Вида Пиронкова
